Лечение на Периодонтит

Пулпата на зъба се свързва с тъканите около зъбния корен, посредством отвор на върха на корена. Нелекувани инфекции на пулпата се разпространяват отвъд кореновия връх и засягат периодонталното пространство ( зъбодържащия апарат ), като формират групата на периодонтитите. При този вид заболявания може да се стигне до резорбция на костта и всички околни тъкани, като се образуват т.нар. грануломи.

Периодонтитите се делят на две големи групи:

• Остри
• Хронични

Острите периодонтити се характеризират със симптома болка, която за разлика от пулпитната болка , вече е непрекъсната и точно локализирана в определен зъб. Образува се гноен ексудат, който търси път за дрениране и често това води до образуване на фистула( гнойна пъпка в областта на венеца под корена на засегнатия зъб, от която изтича гной). Засегнато е и общото състояние на организма. Подуване, причиняващо лицева асиметрия, висока температура, отпадналост, главоболие, повишени лимфни възли.

Тези състояния изискват спешно лечение. Необходимо е отваряне на зъба и осигуряване на отток на гнойта, дрениране на абсцеси, ако има такива и назначаване на антибиотици, обезболяващи и общо укрепващи препарати. След преминаване на острата фаза, кореновите канали се обработват по стандартна технология. Запълват се временно с лекарство и след определен период от време с постоянна заплънка, след което зъба се възстановява.

Хроничните периодонтити се развиват продължително време и обикновено са безсимптомни. Те се откриват често случайно – на рентгенография и пациентите не подозират за този проблем. Образуват се когато настъпи баланс между увреждащите фактори и защитните сили на организма. Хроничните периодонтити се разделят на дифузни и локализирани ( т.нар. грануломи). Те могат да се сравнят с „бомба със закъснител“ , защото дълго време се развиват безсимптомно, докато в определен момент екзацербират (обострят се), което става в случаите на намаляване защитните сили на организма при грип и простуда, по-силна травма и други. В периода на обостряне, симптомите са подобни като при остър периодонтит – лечението също. Разликата е , че хроничните периодонтити имат рентгенографски образ и лечението може да се предприеме преди да е достигната фазата на обостряне на симптомите. Важно условие е да е проходим кореновия канал, за да се достигне до зоната на инфекция извън корена. Трябва чрез щателно ендодонтско ( кореново) лечение да се повлияят микроорганизмите в канала и извън него. Използват се временни лекарства и след няколко сеанса , зъба се запълва постоянно, като се прави рентгенова снимка и тя служи като база за сравнение. След 6 месеца се прави нова рентгенова снимка и се наблюдава развитието на оздравителния процес, ако липсва такъв може да се предприеме отстраняване на гранулома с някои хирургични манипулации.